Лили Игнатова: Не мога да живея извън България

Снимка: Иван Бакалов

Лили Игнатова е едно от т.нар. златни момичета на България. През 80-те години е възприемана като национална героиня и е наричана „любимката на народа”. Има 19 златни, 11 сребърни и 2 бронзови медала от европейски и световни първенства по художествена гимнастика с различните уреди. Два пъти е носител на Световната купа в многобоя, а един път е европейска шампионка. Три пъти е световна вицешампионка, също в многобоя.
След приключването на състезателната си кариера за кратко е треньор на националния отбор на Южна Корея. Започва да се занимава с хореография. По нейна идея е създаден спектакълът „Орфей и Евридика“, с хореография на Лили Игнатова и Асен Павлов. През 2002 г. е преименуван в танцов шоу-спектакъл „Легендата” с 12 танцьори и 12 гимнастички, хореографията е нейна и на Иво Иванов. Спектакълът се играе у нас и в чужбина почти 5 години. През 2004-а спечели наградата в лондонския театър “Роял Албърт хол” за най-добър спектакъл на годината.
В края на миналата година Лили Игнатова подаде оставка като треньор на националния отбор на България по художествена гимнастика, зад което прозираше конфликт с ръководството на федерацията. Няколко от състезателките са се обявили против нея и тя се оттеглила в интерес на успеха на отбора.
Неотдавна около името й се разшумя отново, когато една от състезателките от националния отбор Мая Пауновска получава заплашителен есемес на европейското първенство в Торино, пратен по Интернет. От средите на федерацията в медиите изтече информация, че автор на този есемес е Лили Игнатова, въпреки че това не може да се установи, когато съобщението се праща по Интернет. Шефката на федерацията Мария Гигова отрече да е съобщавала името на Лили Игнатова. Лили даде специална пресконференция, за да опровергае информацията и обяви, че вече няма никакъв конфликт между нея и състезателките, а дори Мая Пауновска, която е получила есемеса, не е сред тези, с които е имала проблем, когато подава оставка като национален треньор.
От 2000 г. Лили Игнатова има собствена детска школа по художествена гимнастика Lili Sport. В момента работи като треньор и с децата от клуб „Левски”.

Лили Игнатова, изпълнение с обръч. Снимка: lilisport


– Съжалявате ли, че си посветихте живота на гимнастиката?

– Не. С каквото и да се бях занимавала, щеше да ми отнеме време, нерви, труд, енергия.

– Струва ми се, че е много трудно в гимнастиката…

– Ама всичко е трудно. С каквото и да се захване човек, ако реши да го прави на световно ниво, е трудно. Има ли нещо, което да се постига лесно?

– Има.

– Кое? Да обереш банка и да забогатееш? Да спечелиш от тотото?

– Примерно има толкова хора, лесно забогатели, лесно печелят…

– Има, обаче последствията са други след това… За мен важното е, минавайки през нещо, как те променя то. Това е смисълът на живота, а не крайният резултат какъв е – дали си забогатял, дали си успял. Ако си забогатял и успял, ама като човек не си се развил – какво от това? И с най-луксозния живот се свиква, но човек рано или късно стига до въпроса – и какво от това?

Лили Игнатова, изпълнение с топка. Снимка: lilisport

Човек винаги се стреми към нещо – и децата, и големите – всеки. Като го постигне, винаги си задава този въпрос: „Е, и? Какво от това?“ Поне аз, като си спечелих първия медал, или медали – не помня… Стремиш се, вървиш нагоре, бориш се, стигаш до горе и казваш: „Какво от това?” В по-късна възраст стигнах до извода, че важното е всъщност какво се случва с теб, как се променяш. Защото и най-голямото постижение е голямо в момента. В следващия момент, когато има друг с друго постижение, той е на сцената. И ако ти си останеш само с мисълта и си градиш самочувствието на това, че си постигнал нещо… просто изпадаш в една дупка, от която трудно се излиза, затова човек трябва да търси друг смисъл на нещата.

– Човек, като приключи със състезанията, не е ли тъпо? Не е ли труден този момент на търсене на друг смисъл?

– Аз затова искам малко да обобщя нещата, да не ги конкретизирам само за спорта, защото това е за абсолютно всички сфери.

– Да, но в спорта хората се състезават до някаква възраст, после?

– Разликата е в това, че в спорта постиженията идват в много по-ранна възраст, особено в нашия спорт. Може би това е различното. Докато подобни постижения в друга сфера, да речем, човек ги постига в една по-зряла възраст. Когато станеш световен шампион на 16, 17 или 20 години, още си доста неукрепнал, много неща за живота не знаеш, не си си задавал много въпроси, не си намерил много отговори… И това е по-трудното. Защото, примерно, един човек в професията си достига своя връх може би към 40, а спортистите го постигат много по-рано и изпадат в състоянието, в което другите са вече на 50 години, а те са на 20, когато животът тепърва предстои пред тях. Това е много объркващо и много хора не успяват да излязат от тази дупка. Продължават да си мислят, че са център на внимание, че хората им дължат нещо – някакво внимание, някакво отношение… И когато не го получат – защото се помни последният, не първият – последните световни шампиони, последният успял, последният счупил някакъв рекорд. Тези, предишните, излизат от центъра на вниманието и това вече е малко смущаващо. Това е най-нормалният или най-логичният момент да си зададат въпроси за дълбокия смисъл на нещата, не само повърхностния.

Снимка: Иван Бакалов

– Специално в гимнастиката няма толкова много нови имена и медали, както при вашето поколение?

– В България, за съжаление, няма, но други стават шампиони…

– Още помнят вас, шампионките от вашето поколение…

– Помнят, защото няма нови. Ако има в момента световни шампионки…

– Спират ли ви още по улицата?

– Е, познават ме. И всички от нашето поколение, които са известни, ни познават. Поне тези, които са се интересували от художествена гимнастика. Ако в момента България имаше световни шампионки, мисля че нямаше да се говори толкова за нашето поколение.

– Защо е тая криза? Защо няма сега шампионки като по ваше време?

– Причините са много, комплексни. Първо с идването на демокрацията, с промяната на живота тук, у нас, а то и в света се промениха много неща… Може би има един такъв момент, че светът се насити на успехите на българките и може би беше нормално да има някаква смяна. И това имаше своето значение. След това имаше смяна на ръководства, на стратегии, на виждания за това как да се правят нещата… Като се съберат много неща, резултатът се променя.

Лили Игнатова на почетната стълбица през 80-те години. Снимка: lilisport

– Очевидно стратегиите и вижданията не са по-правилни от предишните…

– В някои отношения може би са били грешни, в други – може би напредничави. Но те…

– Но медали няма?

– Ако мога да го кажа така, образно, за да отвориш една каса, имаш примерно шифър от осем цифри. Трябва и осемте да ги познаеш, за да се отвори касата. Една да има, която не е точна, не може да се отвори. В случая дори да е имало напредничави идеи, да са били прогресивни, други като не са били точните, значи нещата не стават. Точните хора, на точното място, в точното време – тогава има успех.

– Само треньор не е достатъчен?

– Разбира се, че само треньор не е достатъчен.

– Нешка Робева, която беше ваш треньор…

– На цялото поколение.

Лили Игнатова, изпълнение с топка. Снимка: lilisport


– Но после нямаше тия успехи?

– Напротив, след нас беше Мария Петрова, която стана световна шампионка.

– А след това?

– След това вече, да, нещата малко… започнахме да губим позиции.

– През годините имаше доста скандали в художествената гимнастика, не мога да си го обясня?

– В коя сфера няма скандали? Посочете ми една, в която няма скандали и хората работят в абсолютна хармония.

– Значи не е повече от други спортове, така ли?

– Навсякъде има скандали, проблеми, разногласия. Двама души да се съберат заедно в едно семейство, не могат да са на едно мнение, та камо ли там, където има толкова различни интереси, толкова различни характери, житейски интереси… Така че нашият спорт не е изключение.

Снимка: Иван Бакалов

– Примерно и от вас имаше недоволни състезателки, докато бяхте треньор на националния отбор?

– Ако говорите за оставката ми миналата година, моята позиция – а колкото повече време минава, толкова повече съм убедена, че това е истината – тези момичета, с които работихме 2-3 години много добре, в един момент бяха изманипулирани от външни хора. Разбира се, те също си носят своята отговорност за решенията, които са взели, но те, на тази възраст – мога да кажа, че са деца – са доста неустойчиви в представите си за добро и лошо, за истина и лъжа, и лесно могат да бъдат манипулирани. Някой отстрани, който има други интереси, да се възползва…

– Аз си го обяснявам – примерно на някой не му е харесвало вие да сте треньор на националния?

– Може и така да е.

– Все има някакви интриги в гимнастиката.

– В гимнастиката, тъй като е един от популярните български спортове, интригите винаги са били популяризирани в медиите. Това е разликата. В други спортове и да е имало интриги, те са оставали извън полезрението на обществото.

– Сега имате ли някакви амбиции?

– Да, имам огромното желание да направя нов спектакъл.

Лили Игнатова на тренировка в средата на 80-те години. Снимка: lilisport

– Събирате ли вече хора?

– Не, имам само идеи.

– Колко струва един такъв спектакъл?

– О, не мога да говоря по този въпрос… Не съм стигнала още до конкретни неща. Все още съм в сферата само на идеите.

– Разкажете малко?

– Най-общо – нещо много красиво, впечатляващо, което да бъде позитивна реклама за България пред света.
(В този момент ни прекъсва Нешка Робева, която се приближава с въпрос: „Лили, ти колекционираш ли още жабки?” и поднася на Лили Игнатова една декоративна фигурка на жаба. Лили се смее и се радва на подаръка, и благодари с думите: „Японците казват, че жабата била завръщане към себе си.“)

– Имала сте много фенове в миналото, дори и досега. А вие самата била ли сте фен на някого, на нещо?

– О, да, през годините на много хора съм била фен.

– На какво и на кого?

– Ами зависи от увлеченията ми. Имаше един период, примерно, всички бяхме луди по Бежар и неговите постановки. После – Робърт Де Ниро, Дъстин Хофман, актьори… различни.

– А в музиката?

– Имам своите предпочитания, но не мога да кажа, че съм примирала по някого конкретно. Зависи от периода. В различни периоди човек се увлича по различни неща.

– Защо не заминахте да работите в чужбина?

– Ами защото не мога да живея в чужбина. Най-дългото ми пребиваване беше 3 месеца в Сеул, по време на олимпиадата, когато подготвях корейския национален отбор. Това беше първият и последен път, когато се убедих, че не мога. Аз по принцип не исках да замина, но така се наложи, трябваше. Там вече окончателно разбрах, че аз навън не мога да живея.

Снимка: Иван Бакалов

– Добре, в Южна Корея може би е стресиращо, но някъде другаде?

– Не, не мога. Дори месец ми е трудно да изкарам навън. 20 дни максимум. Дори в тази ситуация, която изпаднах миналата година, останах без работа и получих и предложения, но пак… Просто не мога да живея навън. Ако те дойдат тука – да (смее се).

– Когато подадохте оставка, засегнахте ли се от написаното по вестниците, от журналистите?

– Не помня вече, честно казано.

– Откъде на някого му хрумна, че вие може да пращате заплашителен есемес на състезателка?

– Откъде – и аз питам откъде? Всеки може да каже всичко за всеки. Това не може да бъде спряно. След като го пуснаха това, трябваше да кажа как стоят нещата от моя гледна точка. Трябваше да обясня, че такова нещо никога не бих направила, че не желая провала на момичетата, че не съм камила… И така.

– Есемес, пратен по Интернет, не може да се установи от кого е пратен.

– Не знам. Не съм много веща в компютрите. Но те имаха огромното желание да накажат виновника. Сега защо го загубиха? Сега защо не търсят виновника?

– Значи сте в конфликт с федерацията?

– Да. По тази тема повече няма да говоря, докато не мине олимпиадата. Защото не искам с нищо да смущавам федерацията, треньорите и гимнастичките, които се подготвят за олимпиадата. Все пак те представят България и аз не искам с нищо да допринасям да се създаде обстановка, която да им попречи да се подготвят както трябва. Те излязоха с декларация, че след олимпиадата щели да кажат истината за мен. Ще изчакам олимпиадата и вече след това ще коментирам.

– Каква е тая страшна истина, дето ще я кажат?

– Ами не знам, и аз чакам да я чуя.

Снимка: Иван Бакалов

– А това поколение на Мария Гигова (б. а. – шефката на федерацията по художествена гимнастика) – не е ли вече време да се пенсионира? Как се избира ръководство на федерация?

– Има си правила. Ако кажа нещо по тоя въпрос, пак ще бъда обвинена, че създавам…

– Аз казвам…

– …Че саботирам подготовката. Затова не искам да коментирам в тая посока нищо. Аз нямам желание и не искам да преча на това българския национален отбор да се подготви по възможно най-добрия начин за олимпиадата. Защото те смятат, че аз съм някакъв враг, който се стреми всячески да проваля подготовката. Това не истина. Аз от една година не съм в националния спорт и с нищо не съм се опитала да преча на работата.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.